Създаване на фалшиви спомени, сугестиране и подвеждащи въпроси

Всеки път като се опитваме да си спомним нещо ние го конструираме отново. Психологът проф. Елизабет Лофтус сравнява паметта, като страница от уикипедия, която ние можем да променяме,но също така, могат да я променят и другите хора. Колко често на въпроса- От къде знаеш? Отговаряме : Защото, добре си спомням. Ние се доверяваме на нашите спомени ежедневно и ги считаме за правдоподобни. В действителност нашите спомени притежават пластичност и това е демонстрирано от проф. Елизабет Лофтус и нейният екип. През 1974 година е проведен експеримент за доказване ефектите на подвеждащи и сугестиращи въпроси. В изследването на участниците им е показан филм за автомобилна катастрофа. След филма на хората са им дадени анкетни карти, както и различни въпроси. Например: Във филма, който са гледали колата, която отнема предимството има знак „Стоп“, но в анкетата този въпрос е зададен подвеждащо, като на мястото на знак „Стоп“ въпроса е бил със знак „ Без предимство“ и 20% от анкетираните не са обърнали внимание на тази разлика. Имало е и сугестиращи въпроси :

1.Каква е предполагаемата от вас скорост на колите при стълкновението?

2.Каква е предполагаемата от вас скорост на колите при размазването?

Отговорите на първия въпрос хората са дали предположение близо до 34 мили, докато във втория случай предположението е било близо до 41 мили. Като допълнение във вторият случай, хората описват и потрошени стъкла, като такива не е имало във филма.

Професор Лофтус в друг експеримент с екипа си, са се опитали да създадат фалшиви спомени, като това, което са сугестирали изследваното лице е, че като дете се е изгубило във Мол, имало е ужасяващо преживяване, било е намерено от възрастен човек и върнато на семейството. Начина по който са успяли да направят това е, като са взели изследваното лице и са му казали, че е проведен разговор с родителите му и това в действителност е било така. От родителите са взели емоционални спомени от детството, и те са били използвани след това в разговори с изследваното лице, и покрай реалните емоционални спомени са сугестирали и историята с Мола. След само три срещи с проф. Лофтус и екипа и, 25% от изследваните лица развили в себе си усещането и били напълно уверени, че са имали такъв спомен, а други 30% са развили частично чувство за такова изживяване. Техниката е наречена на името на експеримента „ Загубени в Мола“  Направени са редица експерименти с тази техника, като са сугестирани преживявания от детството от сорта на: Обръщане на масата по време на сватба, нападение от куче и др. , резултатите независимо, какъв фалшив спомен е „имлантиран“ варират, около 25% за напълно убеждение за преживяното и около 30%, които имат частична увереност, че са имали такова изживяване.

Няколко допълнитени статистически факта. Очевидците се считат за едни от най-надеждните свидетели, но често под влияние на съзнателни и несъзнателни сугестии и под влияние на емоции от случката, техните показания нямат нищо общо с действителността. Например полицай, може да спомене, че в конкретна серия снимки е издирваното лице, може да се получи мисинтерпретация при дискутиране с други лица от ситуацията и т.н. Резултатите са шокиращи от 314 затворници, ¾ от тях са попаднали в затвора заради грешни показания на очевидци.

С времето паметовите следи отслабват и начина по-който се реконструират спомение до голяма част е на базата на външна информация. Когато се опитваме да си спомним неща, трябва да бъдем много съзнателни за емоционалния заряд, които носят и да имаме добро усещане къде този емоционален заряд влияе, или накланя мнението ни в една, или друга посока, защото често тези неща, могат да повлияят на живота на невинни хора.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *