Работна памет- модел на Бадели и Хич

Установено е, че за да премине една информация в дългосрочната памет не е от значение, времето, което ще остане там, а какво правим с тази информация и в следствие на този сложен процес тя преминава в дългосрочната памет, нарича се ефект на процесиране. Колкото по-дълбоко бъде разбран този процес, толкова повече ще можем да повишим когнитивните си възможности в процесите на заучаване, разбиране и използване на информация. Теорията за краткосрочната памет на Бадели и Хич включва модел от три компонента. Централен изпълнител, визуално-пространствена скица и фонологичен луп. Когато сутрин отиваме с автомобила за работа, процеса на шофиране е автоматичен и много често дори не можем да се сетим как сме стигнали до работата, но ако ни звъннат по телефона и трябва спешно да отидем на друг адрес в нас се активира когнитивно усилие да изберем маршрут и т.н. Когато процеса от механичен, стане когнитивен и ние сме в състояние на фокус на вниманието, променливо внимание,  разделено внимание и т.н., тогава според проф. Бадели се активира централния изпълнител на нашата краткосрочна памет. Да предположим, че ни попитат, колко врати имаме в апартамента си в този процес ние ще визуализираме дома си и същевременно ще преброим на ум броя на вратите със сравнителна лекота. Когато използваме едновременно фонологичния луп и визуалнo-пространствената скица, когнициите не ни се нарушават. Не така стои въпроса, ако се наложи да извършим едновременно две визуални задачи, или две задачи в които обработваме звуци, да речем се опитаме да четем текст и да слушаме телевизора едновременно, една от двете задачи ще бъде със значително занижено качество на изпълнението. Да предположим, че слушаме мач по радиото и шофираме, ако се опитваме активно да си представяме какво се случва на терена това оказва сериозно влияние върху управлението на автомобила, опасно е и не е за препоръчване. Поради същата причина не се използват и мобилни телефони докато шофираме. Да разгледаме фонологичният луп и когнитивната лекота с която помним думи, цифри и т.н. Ако се опитаме да запомним пет сравнително кратки думи- ден, куче, час, чаша, книга процеса е сравнително лесен. Когато заменим тези думи с пет, печ, зет, път, пещ, тук има леко усложнение, защото думите са сходни като звучене, но са различни смислово и това може да ни обърка. Ако вземем думи със сходен смисъл: смел, храбър, сърцат, дързък, героичен тук също помненето е сравнително лесно. Това, което прави впечатление е, че лекотата на запаметяване не зависи от смисъла на думите, а от тяхното звучене. Зависи ли способността ни да помним от дължината на думите: антилопа, триножник, балерина, клавиатура, аквариум. Повторението на по-дълги думи на ум показва, че са по-трудни за запомняне. След 25 години упорита работа върху паметта проф. Бадели добавя и епизодичен буфер. Това е като под част на централния изпълнител и в него се съхранява временна памет от всички дименсии- звуци, визуализации, сетивни усещания и играе важна роля в нашите моментни съзнателни възприятия.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *