Теория на когнитивното развитие на Пиаже

 Жан Пиаже е швейцарски психолог известен с теория на когнитивното развитие. От наблюденията си над редица опити и експерименти  в работата му с деца установява, че човешкото развитие протича през определени стадии, в които ние развиваме нашите когнитивни способности, чрез мисловни конструкти, които съставяме на база предишен опит. Прехода от един начин на възприятие към друг става в определена последователност, като тези схеми се подобряват, докато преминаваме през различните етапи. Според теорията на Пиаже, новите изживявания са асимилация на вече съществуваща схема. И смисъла да имаме такива схеми е за да може да обяснят нови сходни изживявания. Може да бъдем на един стадий за конкретна част от време и след преминаването му не регресираме обратно към предишни стадии.

Схема е всяка идея, или концепция за начина по който възприемаме света. Да предположим, че ни попитат, какво знаем за дърветата. Нашата схема за дърво би могла да се състои от: корен, стъбло, клони, разлистване, листа и т.н. Когато имаме някакво ново и непознато познание, ние съзнателно, или не го добавяме към съществуващата схема и този процес се нарича асимилация. Например в следствие разширяване нашите познания по конкретната тема можем да добавим, че съществуват иглолистни дървета, дървета които дават плодове, дърветата биха могли да се присаждат и т.н. Да предположим, че ни е обяснено как се присажда дърво, но са пропуснати различни детайли, които ние разбираме, когато се опитваме да приложим това знание на практика, което води до промяна, адаптиране и подобряване на схемата и този процес Пиаже нарича акомодация.

Четирите стадия на Пиаже:

  1. Сензо-моторен интелект
  2. Предоперационален интелект
  3. Стадий на конкретните операции
  4. Стадий на формалните операции

Първият стадий (сензоро-моторен) е в периода от раждането до двегодишна възраст. И това е предимно стадий на рефлексите, които са свързани с оцеляването на бебето. То се ражда със сукателен рефлекс, рефлекса на Робинзон, ако сложим нещо в ръката на бебето то инстинктивно го сграбчва, рефлекс на Бабински и др. Може да се наблюдава циклични реакции от 1-4 месец, когато бебетата например са щастливи. Вторични циклични реакции са когато бебето си играе с различни предмети между 4-8 месечна възраст, като вторичните реакции стават координирани, което ще рече, че от 8-12 месечна възраст детето от няколко играчки би стигнало до някоя с която му се играе в момента и би игнорирало другите. Третична циклична реакция се развива от 12 до 18 месечна възраст, например детето си играе на плажа и с лопатка изкопава дупка и след това с изкопаният пясък запълва отново дупката. В този период децата започват да придобиват осъзнаване за постоянство на обектите. Да предположим, че вземем предмет и го сложим под одеялото  и детето изглежда объркано, това е в следствие, че на тази възраст децата приемат, че щом не виждат обекта той престава да съществува. При завършване на този стадий се наблюдава осъзнаване за постоянството на обекта.

Предоперационален стадий е от 2-7 годишна възраст и има няколко неща, на които трябва да се постави акцент, ако се опитваме правилно да тълкуваме поведението на детето през тази част от развитието му. В този период децата вярват, че обектите имат емоции подобни на човешките, което се нарича анимизъм. Например детето може да си мисли, че шкафа му е сърдит. През този период децата вярват, че неодушевените предмети, които са в обкръжението им изпитват човешки емоции и може да имат човешки намерения. На тази база се съставят и причинно-следствени връзки между събития, които нямат нищо общо: „Прахосмукачката се пусна, защото плюшеното мече ми се сърди“. Тази част от развитието е свързана с много въображаеми моменти, като чаено парти с играчките, разговори с играчките и др.

С дете е проведен следният диалог:

-Как се казваш?

– Джон?

– На колко си годинки, Джон?

– На 4.

-Имаш ли си брат?

– Да

– Как се казва?

– Питър.

– А, Питър, има ли си брат?

– Не!

Важно да се отбележи, че в предоперационалния стадий мисленето е изцяло егоцентрично и детето вярва, че неговата перспектива е същата за всички останали. „Аз харесвам чаено парти, значи всички харесват чаено парти.“ В този период децата не могат да прилагат логиката с повече от един аспект върху дадена задача. Да предположим, че сложим еднакво количество вода в две идентични стъклени чаши и след това излеем съдържанието от едната чаша в стъклена чаша, която има издължена форма и е по-висока от останалите, ако направим това пред детето и попитаме в коя чаша има повече вода, най-вероятния отговор би бил- високата чаша. Също така в този период се наблюдава проблем с възприятието между бройни единици и начина по- който са подредени. Да предположим, че вземем 5 монети и ги подредим в колона през малко разстояние и до тях наредим друга колона от 5 монети, но през значително по-голямо разстояние по между им ще забележим, че на въпроса в коя колона има повече монети децата биха посочили тази в която има по-голямо разстояние между тях. Поради тези специфични възприятия в този период е много важно да адаптираме отношението си спрямо тях в моментите, когато се опитваме да обясним нещо, или му се караме и т.н. По задълбочено изучаване на този стадий определено е от изключителна важност за правилното развитие на детето.

Стадий на конкретните операции : 7-11 години

В този стадий децата са способни да сортират предмети по техните характеристики, като: подобие, размер, цвят и да съставят йерархични класификации. Например, ако разгледаме бозайници в йерархична структура, детето би могло да каже, че към тях спадат хора, кучета, котки и т.н. Установяване на възвращаемост на форми и обекти, тоест, ако нещо е счупено, или разглобено, осъзнаването, че би могло да се поправи, или сглоби отново. Детето е способно да прави логични причинно-следствени връзки, като например, ако му купуваме количка и има избор от няколко, то би могло да се аргументира, защо предпочита определена количка: „ защото е спортна, червена, по-бърза и т.н.“ Това, което все още изглежда проблемно в тази възраст е образуване на дедуктивни причинно-следствия. Например, акo A > B, a B> C го попитаме, кое е по-голямо А, или C е много възможно да се затрудни и да не може да даде отговор на този въпрос.

 Стадий на формалните операции- започва от 11

През този период се развива дедуктивното мислене- какво е това, което живее в гората, има четири крака, козина, рога и се храни с трева. По тази информация децата биха могли да заключат, че говорим за елен. В този стадий децата са способни да съставят хипотези на база на предишния си опит както и да тестват хипотези. Примерно дете гледа куче, което лае, то би могло да си зададе въпроса, ако дам кокал на кучето дали ще спре да лае. В този период се развива и абстрактното мислене, което позволява за търсене на различни възможни решения на дадена задача и разглеждане и налагане на различни сценарии в дадена ситуация, какви биха били трудностите, последствията и т.н. и на база на това да се предприемат конкретни действия и решения. Наблюдава се и така наречената мета когниция, тоест наблюдение и анализ на собствените мисли. „Имам слаба оценка по математика, значи не съм добър по математика, а може и причината да е, че не съм отделил достатъчно време за учене.“

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *