Класическо, оперантно и семантично обуславяне

Обуславянията са едни от основните похвати използвани в поведенческата психология. Известни бихейвиористи, които са разработили и експериментирали с тези методи са имена, като Павлов, Скинър, Торндайк и др. Обуславянията в същността си, са естествени методи, които хората използват във взаимоотношенията си, дали съзнателно, или не. В много ситуации съпрузи използват обуславяния, родителите използват обуславяния и като цяло голяма част от човешките взаимоотношения са изградени върху тях. Нашите обусловени възприятия са и една от причините, едни и същи думи, като: любов, религия и т.н. да носят различни, субективни и често противоречеви емоционални усещания.

Иван Павлов, известен с кучето на Павлов и класическото обуславяне. Нобелов лауреат. Интересното за класическото обуславяне е, че Павлов в началото е искал да изучава храносмилането и начина по който работи слюноотделящата жлеза при кучетата. Измервал е колко слюнка се отделя от кучето по време на храносмилане. Когато е представена храна, кучетата отделяли слюнка по-бързо и по този начин създали такъв рефлекс. Установил е, че не самата храна, а очакването за храна отключва този рефлекс в кучетата. След което е заменил тези стимули, като примерно е пускал метроном преди да занесе храната, или е звънял с камбанка, непосредствено преди да занесе храната. И така се е появило класическото обуславяне, при което се използват естествени стимули, които ги заменяме с изкуствени стимули. Ако обекта реагира на изкуствения стимул по същия начин както на естествения, бихме могли да заключим, че процеса на обуславяне е усешен. Тоест, ако кучето започне да слюноотделя само при звъна на камбанка, или при вида на метроном без да има наличие на храна значи, че е кондиционирано по този начин. Оперантното обуславяне и разликата му от класическото е, че при оперантното се стимулират, или ограничават поведения, които са възникнали в естествена среда. Ползваме го от най-ранна възраст, просто често не знаем, че се нарича оперантно обуславяне. Например, когато детето си дояде храната и го поощрим, ние използваме оперантно обуславяне. Когато детето си хвърли обелката на земята, съответно му обясняваме, че тази постъпка не е правилна. Всяко поощрение, или порицание, което възниква в естетвена среда е оперантно обуславяне. Шефа в работата ни одобрява дадена постъпка, или отрича друга постъпка и т.н. Семантично обуславяне е когато, вадим заключения според стереотипите и социалните мнения, които сме си изградили. Произлиза от нашата културна и социална среда и често е на база предположения. Например родителите дават съвет на сина си, който отива да учи в Италия и изразяват мнение за италианците, създавайки по този начин очаквания. Като тяхното мнение, реално идва от предположение за това “какви са италианците”, чуто от социалната среда. Всички италианци са…италианците винаги правят…, италианците никога няма да… и т.н. И често отговор на такива сложни въпроси и стигане до генерални заключения, очевидно няма как да са правилни. Трява да сме съзнателни при създаването на такива илюзорни заключения, защото те обуславят нашето отношение и подход. Виждаме и търсим в другите хора не това, което е реално, а това, което ни е насадено като очакване.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *