Съзнание

Съзнание идва от латинската дума conscienti, или “познаване на нещата заедно”, какво точно представялва и може ли да бъде описано. Научната психология се е породила в следствие търсене отговора на този въпрос. През 1879 година в Лайбциг е създадена първата лаборатория по психология от Вилхем Вунд. Главна насоченост и обект на работата на Вунд и неговите ученици е изследване на съзнанието, чрез метода интроспекция. Интроспекция представлява емпирично наблюдение на собствените възприятия породени от външни стимули и описването им максимално обективно. Според теорията на Вунд, която се нарича структурализъм съзнанието е изградено от части и описвайки тези части, ние можем да си създадем представа за цялото. Този метод набира популярност и се обучават много ученици, като сред тях има и петима българи. Малко известен факт, един от великите ни поети Пенчо Славейков също е ученик от школата на Вунд.

От другата страна на океана, през 1900 година, Уилям Джеймс- бащата на американската психология завършва труда си в два тома “Основи на психологията”. Основен предмет на неговите наблюдения също е съзнанието, но теорията на Джеймс е опозиция на тази на Вунд. Според тази теория наречена функционализъм съзнанието ни е един постоянен поток, който, ако се разглежда на части губи смисъла си. Също така го определя с това, че съзнанието е субективно и манипулируемо, както и с това, че притежава ограниченост.

Емпирично бихме могли да установим, че съзнанието притежава съдържание, тоест ние можем да осъзнаем, че в момента четем текст, както и да осъзнаем, че имаме усещания за тялото, дишането и т.н. Чрез съзнанието си ние планираме, какво смятаме да правим утре, както и можем да си спомним за това, което сме правили вчера. Съзнанието притежава активност, може да се наблюдава чрез ефект на Струп, когато сме изложени пред две конфликтни идеи за да се справим успешно се изисква съзнанието ни да е активно. Идеята за мултитанскинга е възможна, само, ако за нещата, които правим не е нужно активно съзнание. Случвало ни се е да ходим и да пишем по телефона, което не е препоръчително, но, ако трябва да се напише нещо важно, или е необходимо по-дълбоко осмисляне на информацията, може да забележим, че в този момент е много вероятно да спрем да ходим. Също така, ако шофираме и си говорим с някой до нас и има ситуация на пътя, която автоматично извиква селективното ни внимание е възможно разговора да спре за известен период от време. Селективност, тоест ние можем да сме фокусирани върху конретни задачи и често можем да пропуснем, това, което е точно пред очите ни. Видето, демонстрира това:

Ник Чатър, който е професор по поведенчески науки, чрез редица изследвания и наблюдения е достигнал до интересни изводи. Според него това, което не е илюзия в нас е съзнателния поток от изживявания и усещания, като за това използваме изключителни запаси от минали изживявания. Мозъка извършва тази метафорична работа на съпоставяне от взимане на минали ситуации и поставяйки им цели, които са ни необходими в настоящето, но потока от съзнателно преживяване е, почти сериен. Определено може да направим валидни обяснения защо правим това, или защо правим нещо друго, но не трябва да се залъгваме, че в тези привидно валидни обяснения е скрит целия отговор. Аналогия на мисловния поток, като преживяване е, като когато гледаме телевизия, или когато четем книга. Главния аргумент е, че няма последователност в различните интерпретации, а интерпретираме само частично и по този начин мозъка ни следва асоциации и заключения. Според Чатър перспективата на философиите, които са от хиляди години и основната им парадигма е да не се идентифицираме с мислите си е вярна, защото нещата които минават през съзнанието ни са наша субективна интерпретация и както може да си визуализираме и преживяваме лоши неща, така може да ги заменим и с хубави.

подобни публикации

One Reply to “Съзнание”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *