Теория на Уилям Джеймс за себепознанието

Понятието личност означава специфични свойства на отделния човек в тяхното индивидуално съчетание и проявление. Една от първите теории за себепознанието е описана от бащата на американската психология Уилям Джеймс.  За нея се споменава, че съзнанието има две страни познаваща и познавана. Понятията, които Джеймс използва са I- познаващо Аз  и me- познаваното, или феноменологично Аз. Концепцията за познаващото Аз е съставено от три различни елемента- 1) съдържание, 2) чувства и емоции, 3) действия, които са породени в следствие на първите две.

Съдържанието на емпиричното Аз е всичко, което човека може да нарече свое. Моят дом, моят автомобил, моята работа, моят отбор, моето дете, моята идея и т.н. Някои неща ги възприемаме като част от себе си и други, сякаш нямат нищо общо. Като може да се забележи, че е трудно да се отделят Аз-а от „мое“, което доста често е проблематично. Всеки е изпитвал разочарование, когато е губил, или повреждал дадена вещ. Например петно върху любима тениска, счупен телефон, одран автомобил и т.н. Същото важи в пълна сила и за абстрактни понятия, например неоценена работа, или неприятно отношение към неща, които спадат към тази част от Аз концепцията. Поставяне под съмнение нашите вярвания често води до излишни и несъстоятелни спорове. Най-различни теми и убеждения служат за афилиация, както и за разделения. За някой хора това, че човек вярва, или не вярва в хороскопи например може да е силен индикатор за отношението спрямо този човек. За други, които мотивацията е локализирана другаде такова различие не би било пречка. Загуба на любим отбор, или атлет също може да е болезнена след като ние припознаваме и се идентифицираме с тези идеи и ценности. Пресен пример е Европейското първенство по футбол и емоциите на които станахме свидетели. Идеята е не самия спорт и футбилните качества на отбора, а несъзнаваното усещане за честта, достойнство, важност, самочувствие които се манифестират по социално приемлив начин(определено е по-добре от война). Мандела е успял да обедини цяла една нация благодарение на тези възприятия. Съдържанието на емпиричното Аз се дели на три: материално, социално и духовно. Всеки може емпирично да провери важността на членовете на семейството за него. Усещанията, които може да изпита, когато някой от тези членове страда, или пък гневът, когато някой е подложен на даден вид несправедливости. Тези неща ни се отразяват и влияят на нас като личности. Социалното Аз е нашата собствена представа за начина по който изглеждаме в очите на хората. Ние имаме вродена представа и желание да изглеждаме по-добре в очите на другите не само във физически аспект, но и като личности. Човек има толкова социални Аз-а с колкото групи хора общува. Например когато човек е баща се държи по един начин, когато е мениджър във фирмата по различен начин, когато е на море с приятели по трети начин и т.н., като специално място заема начина по който образа ни изглежда в очите на любим човек, или човек чието мнение ценим високо. Нашето социално Аз е абстрактна ментална структура, която ние се опитваме да изграждаме и браним, защото това ни носи определени емоции и усещания на възприятията. Духовното Аз е нашия поток на съзнанието ни и способността да осъзнаем факта, че мислим и тази мисъл е нещо различно от това, което мислим. И по този начин чрез себерефлексия ние можем да извлечем познание за нашите трайни психични особености и черти, като това са най-важните качества за духовното Аз. Тази рефлексия ни помага да можем да предвидим, макар и не с голяма точност как бихме се чувствали в различни ситуации. Аз съм интроверт и на парти би ми било скучно, или аз съм екстраверт и разходка в планината не спада в моята представа за приятно изкарано време. Подходящ/а съм за работата, защото съм комуникативен, обичам предизвикателства, приятно ми е да разговарям с хора и т.н.

Емоциите свързани с емпиричното Аз обикновено притежават поляризирани характеристики. Например чувства изразяващи задоволство, като- самочувствие, гордост, суета и техните антагонисти- скромност, смирение, срам. Действията свързани с Аз-а също, могат да бъдат разделени на две- самосъхранение и самоусъвършенстване. Тези две сили, които действат в нас на базисно ниво, ако ги разгледаме като Х и Y на координатна система, като всяко дърпа в своята посока е много вероятно да се получи диагонал, който да отразява реалния резултат между тях – здравословен страх(ако го нямаше, вероятно не бихме оцелели като биологичен вид) и мотивацията и стремежите за себеусъвършенстване. По отношение на материалното Аз се наблюдава тенденцията в желанията за нови придобивки на вещи. Социалното Аз има стремеж към признание, актуализация, афилиация, докато духовното Аз се стреми към развиване на интелектуално, морално и психично израстване. Като всичките проявления на Аз-а са взаимосвързани и до голяма степен определят степента на нашата себеоценка, като Джеймс изразява формулата:

Себеоценката=Постижения/Стремежи

Същата зависимост е забелязана по-рано и от Артур Шопенхауер и това е една от причините ние да не завиждаме, или да не се сравняваме със световни звезди, а със социални групи и слоеве в които присъстваме. Например, ако колега за който смятаме, че не притежава нашата компетенция и качества, но взима х лева повече от нас би ни подразнило много повече от това, ако разберем за неправомерна сделка и нарушения извършена от политици за стотици милиони левове.

В теорията на Джеймс може да се види, че акцента е главно върху съдържанието на съзнанието, но засяга само малка част поведенията, които са следсвие на него. И все пак тази теория остава с най-съществен принос за класическата психология и подхода към себепознанието. Много от понятията и моделите са запазени и до днес макар и видоизменени от различни други теории на различните парадигми през времето –  психоанализа, хуманистична психология, когнитивна психология и др.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *