Психопатия и антисоциално личностово разстройство

История, теория, проучвания.

Психопатите разглеждат света като джунгла и виждат себе си като хищници, като по  закона на джунглата по-силният, изяжда по-слабият. Нарушаване на социалните правила се счита за нещо нормално, дори желателно. Гледат на другите като на индивиди, чиито слабости трябва да бъдат използвани и ги намират за слаби и уязвими, което още повече засилва това „хищническо усещане“. Базисните им убеждения като цяло са: “Или си вълк, или си овца.” Аз трябва да съм агресора и да гледам първо себе си, или аз ще се превърна в жертвата. Правилата се считат за своеволие създадени да пазят „имащите“ от „нямащите“, като това вярване силно контрастира с нарцистичните личности, които вярват, че са специални и уникални и от там следва, че са над всички правила. Кондиционирано вярване е, че ако не манипулират и не се възползват от другите, то никога няма да получат това което желаят. Като цяло поведенческите прояви се делят на два вида- първите открито ще нападнат друг човек както вербално, така и физически. При втората група нещата се осланят на дълбоко конспиративно и манипулативно мислене с цел получаване на облагите към които се стремят. Афектнивността на настроенията най-често се изразява с гняв, или подобен тип изблици.

Антисоциалното личностово разстройство се разглежда в МКБ-10 в група F60.2 и спада към Дисоциалното разстройство на личността.

Определение по МКБ-10:

Личностово разстройство, за което е характерно незачитане на социалните задължения и грубо безразличие към чувствата на другите. Налице е грубо несъответствие между  поведението на лицето и съществуващите социални норми. Поведението не се модифицира лесно от негативни преживявания, включително наказание. Има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително физическо насилие и е налице склонност да се обвиняват другите, или да се измислят правдопобобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото.

Личност (разстройство)

Аморална

Антисоциална

Асоциална

Психопатна

Социопатна

Симптоми

Антисоциалното личностово разстройсво е едно от най- надеждно диагностицираните състояние в сравниние с други разстройства на личността. Много от психиатрите не се наемат да третират такива пациенти, защото считат, че не подлежат на промяна. Преди да се извършват каквито и да е терапевтични процедури от изключителна важност е установяването на степента на психопатия в индивид с антисоциално личностово разстройство.Старата клинична интерпретация използва термина псхипотия, или психопатична личност и са описани подробно от Cleckley(1941/1976). Това схващане ясно разграничава двете прояви- антисоциално поведение и личностови чери, като последните са описани, като безчувствено и безмилостно пренебрежение правата на другите(Hare1991) и агресивен нарцисизъм (Meloy1992). Хeър и колеги (Hare (1991, 2003) разработват инструмент за оценяване на психопатията (Psychopathy Checklist— Revised (PCL-R)). От клиничния си опит споделят, че само един на трима от хората с антисоциално личностово разстройство страдат от психопатия. Прогнозата за терапия при тези хора е, че са със значително по-малък шанс за успеваемост, отколкото при хората с наличие на по-малко психопатични личностни черти (Hare 1991, 2003). Измерването на психопатият чрез психологични тестове спомага за диференцирането на антисоциални индивиди, които имат по-добри показатели при лечение.

Критерии за определяне на Антисоциалното личностно разстройство по DSM-5:

А) Всеобхватни модели за незачитане и нарушаване правата на другите след 15 годишна възраст. Три, или повече се считат за надежден индикатор.

  1. Неконформност към социалните норми и повтарящи се незаконни поведения и нарушения, които са били свързани с намеса на властите.
  2. Измами и умели манипулации и лъжи, използване на измислени имена, или подвеждане на лица с цел лична облага и удоволствие.
  3. Импулсивност, или невъзможност за дългосрочни планове.
  4. Раздразнителност и агресия изразяваще се в повтаряема цикличност на нападения, физически и вербални саморазправи.
  5. Безрасъдство по отношение безопасност, както на другите, така и на собствената.
  6. Постоянна безотговорност изразяваща се в цикличност на неспособността лицето да поддържа стабилно поведение в работа и да спазва задълженията си.
  7. Липса на угризение и разкаяние изразяващо се в безразличие в случай на нараняване, грубо отношение, кражба от друг човек.

В) Лицето е поне на 18 години.

C) Има данни за нарушение на поведението преди 15 годишна възраст.

D) Възникването на антисоциално поведение не е в следствие на шизофрения, или биполярно разстройство.

Поведенчески модели са различни и варират от манипулации и използване на слабости на други хора до директни нападения. Като цяло тези индивиди виждат себе си като самотни, автономни и силни. Някой от тях считат, че не са били третирани правилно от обществото и по този начин оправдават отношението си към другите, защото те самите се считат за жертви. При тежко психопатичното разстройство тези себеусщания са използвани за засилване на чувства на грандиозност и възстановяване на емоционални рани, което подклажда този затворен цикъл.

В изследване на (Gregory, S., Simmons, A., Kumari, V., Howard, M., Hodgins, S., & Blackwood, N. (2012))  върху популацията от три групи мъже- с персистиращи насилствени прояви, но без психопатия, лица с психопатия и лица без да имат наличие на агресивни прояви в миналото. Изследването е извършено с помощта на ядрено-магнитна томография, като целта е била да се установи плътността на слоя сиво вещество в различни мозъчни райони. Резултатите показват категорично, че при хора с установена психопатия се наблюдава изключително редуциране на количеството сиво вещество- билатерално в анериорната част на фронталния лоб(поле 10 по Бродман), както и темпоралния лоб(полета 20/38 по Бродман). Като е установено също така, че тези редукции не са в следствие злоупотреба с ПАВ. Агресивните личности от първата група, както и лицата за които няма данни за проявена агресия показват идентични резултати, като няма намалено съдържание на сиво вещество в споменатите райони.

Редуцирания обем сиво вещество в райони свързани с процеси като емпатия, морални прични, просоциални емоции- вина и срам, могат да допринесат за абнормални социални поведения наблюдавани при психопати. Това знание би могло да помогне и за изследвания свързани с етиологията на хора с подобен тип проблемни поведения.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *