Психосексуално развитие- орален стадий

Светът в който живеем в основата си е неутрален, или поне към този извод насочва съзнанието един от основните принципи на психологията, който гласи: Няма проблемна ситуация, а има проблемно възприемане и отношение към дадена ситуация. До това дълбоко прозрение са достигнали хората още преди 2500 години в стоическите школи, като този принцип е бил, един от водещите в разбиранията и отношението им към света.

От къде се появява това проблемно отношение? През нашата перспектива съществува външна и вътрешна реалност, всеки един проблем с който ще се сблъскаме през живота си е конфликт между тези две реалности и този конфликт започва още с раждането ни. От раждането ни, ние сме под влияние на постоянни вътрешни дразнители- нагони, които са в основата на нашето съществуване. Съществуват и външни дразнители, например, изложени сме на слънчева светлина и изпитваме дискомфорт в тази ситуация и подобни, имаме избора да се преместим, или да останем. Нагонните дразнения са постоянни и с този си характер те спомагат оцеляването ни, при тях нямаме избора да се „преместим“, или да избягаме от тях и поради тази причина ние търсим адаптивни начини за справяне. Така сме устроени, че за да можем да функционираме изначално- ние трябва да се храним, да отделяме остатъците преработена храна ненужни на тялото, да се размножаваме, да се предпазваме от всяко нещо, което би могло да застраши живота ни и чисто от еволюционна гледна точка, ако нямахме тези силни вътрешни подтици, съществуването ни би било невъзможно. Погледнато еволюционно, съзнанието чисто и просто няма механизмите и тази всеобхватност за да гарантира нашето оцеляване. Не ни се налага да дишаме съзнателно, дори, ако се опитаме да си задържим въздуха максимално дълго в крайна сметка същността на нашата природа ще надделее, защото соматичните процеси и органи в тялото ще върнат толкова силен имплус, който няма да успеем да изконтролираме съзнателно. На същия принцип е храненето и, ако забравим да се храним несъзнаваното ще ни подсети, защото в произхода си нагоните са соматични източници. Начина по който освобождаваме съзнанието си от тези константни вътрешни импулси и напрежение, което създава даден нагон е чрез задоволяването му, като това носи усещане за удоволствие. В принципа на удоволствие и болка, нашата първична естествена реакция е да търсим удоволствието и да избягваме болката, като тук идва сблъсъка между нашата вътрешна и външната реалност. От една страна имаме нагоните, които търсят незабавно удовлетворяване- и само бихме могли да си представим как би изглеждал света в който живеем, ако задоволявахме всичките си нагонни нужди на момента. Причината, познатата ни реалност да изглежда по начина по който е, е в сблъсъка между нагоните и Свръх Аза, които биват балансирани и чрез тази симбиоза формират нашето Его, което функционира притиснато между тези две проявления. Да предположим сме в заведение с обект, който предизвиква нашите сексуални желания и тези желания се проявят в даден момент и обземат съзнанието ни, но да предположим същевременно, че този обект има връзка с друг човек, или има дете, или вероятно не изпитва същото влечение към нас и т.н. В такава ситуация съзнанието ни за да избегне този конфликт и да продължи да функционира нормално в конкретния пример би могло да регресира към ранен етап от живота ни към който сме фиксирани. Например, имаме фиксация към оралния стадий от нашето развитие и в този момент несъзнателно, бихме могли да запалим цигара, да сдъвчем дъвка, ако носим очила да поставим рамката в устата си и т.н. и с този несъзнателен акт ние преодоляваме конфликта между ИД и Свръх Аза.  Фройд разглежда конфронтацията на тези две реалности и създава теорията за  психосексуалното развитие на човека, като го разделя на пет основни етапа през които преминаваме- орален, анален, фалически, латентен и генитален. Като според тази теория начина по който преминаваме през тези етапи би могло да създаде фиксации ( фиксация е изпитване на прекомерно вътрешно напрежение, породено от либидото в конкретния стадий от развитието в което се намира индивида) на индивида към опреден стадий, като тези фиксации оказват влияние върху мислене, поведение и др. и се преобразуват  в личностен тип на по-късен етап. Поради тази причина при преодоляването на такива проблеми, психологията не търси причина в симптоматика, а търси причина в корена на проблема. Предмет на това есе е разглеждане на оралният стадий, който започва от раждането и приключва през първата година. Фокусът на либидото през оралния стадий е желанието за задоволяване на оралните нужди, които се изразяват в хранене, сукане, смучене, дъвкане и др. В този период друго характерно за детето е, че то е напълно зависимо от майката и околните и това е периода в който бебето развива доверието, като това е до около шестият месец (до тогава всеки би могъл успешно да замести майката), след този период бебето разпознава майката и започва да изпитва страх от загуба, ако тя отсъства за дълги периоди. Между седмия и деветия месец бебето разпознава и развива страх от непознати, което би могло да бъде стресиращ фактор в този период, затова е от изключителна важност майката да бъде до бебето през първите му девет месеца. Основните убеждения, които бебето развива несъзнавано биха могли да се генерализират в следните полярности: светът е безопасно място- светът не е безопасно място, мога да получа наслада когато пожелая- не мога да получа наслада когато пожелая, мога да имам доверие на околните- не мога да имам доверие на околните.

Като според формираните вътрешни убеждения през този период, можем да наблюдаваме две основни групи поведенчески реакции при зряла възраст:

         1.Пасивно проявление- проблеми с храненето, които биха могли да са преяждане- недохранване, пушене, алкохолизъм,  дъвкане на дъвка,   попадане в токсични връзки и др.

         2. Агресивно проявление- не задоволяването на нагона през оралния период би могло да породи агресия- желание за спор, харесване на агресивни спортове, изливане на вербална агресия, хапане на нокти и др.

Изводите, към които би могло да ни насочи теорията на Фройд и полярния характер на наблюдаваните тенденции се корени в това да търсим не толкова избягването им, колкото балансирането на техните проявления, като този баланс би ни помогнал за едно по-свободно от вътрешни напрежения функциониране, което би довело до повече свобода на избора, а от там и до по-дълбоко себеосъзнаване и постигане на вътрешен мир.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *