Какво е себеоценката ?

 В нашето ежедневние често когато се говори за психическо състояние на даден човек се споменава думата самочувствие. Говори се за човек с високо, или ниско самочувствие и емоционалните и поведенческите модели които произлизат, както и усещане за своята собствена ценност и съответно степен на удовлетворение, или недоволство породено от това. Най-често използваното определение за този психически феномен е „себеоценка“ и е една от най-старите изследвани теми от себепознанието. Тя играе важна роля в психичния живот и ние имаме  естествен стремеж към нейното повишаване. Има експлицитна(съзнавана) и имплицитна(несъзнавана) себеоценка с корелация не повече от 0,27,  което потвърждава, че са различни променливи.

Карън Хорни казва: “Почти няма черта, която да не би могла да бъде източник на гордост. Нещо, което е блестящо достойнство за едного, може да бъде срамна слабост за другиго. Един е горд с умението си да бъде суров спрямо хората, друг се срамува и от най-малката допусната грубост и се гордее със своята деликатност… Един се гордее със своята вяра в хората, друг е не по-малко горд с това, че не се доверява на никого” (Horney, 1945, цит. По Rosenberg, 1979). Тези индивидуални различия в тенденциозността на себевъзприемането са демонстрирани чрез различни експерименти, като експеримента на Похъс и Джоун по петте големи личностни черти(Paulhus & John, 1998). Те са установили, че се наблюдават два типа хора, като ги наричат „алфа“ и „гама“ и тенденцията която се наблюдава е при първия тип хора е, че себевъзприятието по отношение на интелектуален и социален статус е изключително високо, като авторите свързват тази тенденция с нарцисизма като личностна черта. Тези хора описват себе си като по-екстравертни и открити към опита, докато при гама типът и начина по който се себевъзприемат е „добър човек“, като за тях не е толкова важно да превъзхождат другите, а да бъдат по-добре приети. Този тип хора надценяват себе си по съвестност и благосклонност от петте големи черти. Също така се наблюдава и тенденция до колко хората въобще са склоннки да оценяват себе си положително, като това може да се отчете като склонност към развиване на депресия. Лицата с ниска себеоценка помнят по-добре негативната информация за себе си (напр. Swann & Read,1981b), така наречения депресивен стил на атрибутиране.

За да добием по-пълна представа за този конструкт ще разгледаме подходите и резултатите, които са използвани за измерването на експлицитната себеоценка. Използват се скали със себеоценъчни твърдения като в скалата на Розенберг, също така са правени различни изследвания базирани на декомпозиране структурата на Аз-а и оценяване по отделно на компонентите, които го съставят, като себеоценката се формира на тази база. Наблюденията сочат, че структурирането им зависи от субективната рамка на индивида и подреждането по различни факторни тегла и значимост на тези дименсии, които се структурират йерархично (Marsh & Shavelson, 1985) . При сравнения от данните при различните методологии се наблюдава висока корелация между резултатите (Дилова, М. (2008)).

На предпоставките- ценности, мотивация, личностни черти, както и субективните характеристики на Аз-образа се основава и теорията на Уилям Джеймс и прочутата му формула- себеоценката е равна на постиженията върху стремежите, което по-късно Карл Роджърс е преформулирал като дистанцията между реалния Аз-образ и идеалния Аз-образ. Този подход е широко използван в психологията, като с годините е претърпял много промени по отношение на понятията и формулировките в опит да се обяснят всички фактори съставящи дисперсията. Например някой би могъл да желае в идеалния си Аз-образ да е рок звезда, но това да не се отразява по никакъв начин и да не пречи на настоящата му себеоценка. Също така дистанцията между тези два образа в зависимост от ценностите, които са заложени в мотивационните системи и личностните черти, би могло да се възприемат като предизвикателство и стремеж, които да носят позитивни чувства и емоции и всъщност да имат позитивно въздействие върху себеоценката, макар и дистанцията между Аз-образите да е голяма. Подобни проблеми са наложили да се въведат понятия като прогностична себеоценка, което е в някаква степен е оценка на потенциала и собствените възможности за развитие.

В по широк контекст собствените мотивации и цели се случват в социална среда и индивида трябва да се ръководи също така и от тези особености, изисквания, правила, което е довело до нормативен Аз-образ. Тоест, получава се напасване между „какъв искам да бъда“ и „какъв трябва да бъда“ (фон Врихт, 1982; Higgins, 1987). Като разминаване от това какво искаме да бъдем и очакванията на средата, често води до негативни чувства и емоции, които понижават себеоценката. При разглеждане на една друга дименсия, която няма как да не се отразява на самочувствието, а именно сравнението с другите хора по различни характеристики: умения, интелект, социо-икономически статус и др., и конкретно при сравнения между ученици е използвано понятието интерличностна себеоценка, като в изследванията се отбелязва, че не се наблюдава корелация с постижимостта на целевия Аз-образ, нито с дистанцията между Реален-Идеален Аз-образ, нито с прогностичната себеоценка(Дилова, 1984, 1986). Тоест човек може да не бъде повлиян от съпоставяне на резултатите и постиженията с другите, а в следствие възприемане на собствените си субективни критерии, които дори биха могли да са противоречиви. Получава се се следното: подценяване, на собствените качества, макар и човек се справя относително добре, но като цяло не е доволен от себе си. Или надценяване на уменията, което може да доведе до нереалистично висока себеоценка, макар и човек да се намира много под средната стойност на измерваните величини.

Целевия, реалния, идеалния, нормативния и др. Аз-образи са различни критерий и нива на анализ чрез, които да се опише себеоценката, като предположението в тази насока е, че част от дисперсията няма да може да бъде обяснена напълно с конкретните себеоценки (Дилова, М. (2008)).

Като характеристика на себеоценката можем да отбележим факта, че се влияе от ситуационни фактори. В изследване на (Kernis, 2005) се наблюдава следната закономерност: при резултатите на лицата с висока, но нестабилна себеоценка, получават най-високи резултати в скалата за враждебност, докато тези с висока и стабилна са в другия край на скалата и корелацията с враждебност е най-ниска. Този контраст демонстрира и обяснява наличието на ситуационния сегмент, без който не би могло да се установи връзката между себеоценка и враждебност, защото наблюденията просто ще показват лица с висока себеоценка в двата края на разпределението.

Установения фактор се отразява като засилване депресивността при различни ситуации от ежедневието в значително по-голяма степен, отколкото при хора със стабилна себеоценка. Изглежда, че тази връзка се модерира от депресивния атрибутивен стил, който е по-изявен при лицата с нестабилна себеоценка (Kernis, 2005).

Субективното чувство за благополучие и депресията, или казано по друг начин, двата края на разпределението са най-тясно свързани със себеоценката в сравнение с другите променливи- корелират 0,40 и 0,60(Дилова, М. (2008)).

Себеоценката би могла да се разглежда като мултидименсионна единица и ако към тази единица подходим по конкретен начин, или използваме даден метод ще получим определени резултати, или ще се прояви определена серия от качества. Проблема е, че ако третираме обекта по различен начин могат да се проявяват различни серии от качества и да получим различни резултати от наблюденията си. Тоест самия обект в зависимост от подхода и нивото на анализ, би могъл да не е редуцируем до само една поредица, или серия от характеристики.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *