Какво представляват вярванията в конспиративни теории

Вярванията и ценностите са една много специфична област с където се преплитат в известна степен философия и наука. Когато съпоставяме факти и ценности първо трябва да се съгласим на предпоставката, че доказателствата, като такива са нещо валидно и служат за потвърждаване на определено твърдение. Проблема е в рамката, за да можем да стигнем до някакъв факт първо трябва да имаме конкретна ценност, или вярване. Тоест в някакъв смисъл ценностите са преди фактите, както е забелязал Дейвид Хюм (Hume, D. (1978)). Дори и във науките, които твърдят и се знае, че са най-близо до природата на реалността, като физика и математика, трябва да има първа аксиома, или идея, която да е приета без доказателство.

Конспиративните теории са феномени със социална значимост и са били предмет на много и най-различни изследвания. Нямат еднозначно определение, но биха могли да се формулират, като  ​​набор от вярвания според които причината за дадено събитие се дължи на таен заговор от множество хора, работещи с ясна цел (Sunstein & Vermeule,2009). Идеологията на хората с уклон в конспиративните вярвания е свързана с поддържането и извличане на лична себеоценка (Robins & Post, 1997). Една от хипотезите е, че в конспирации по-често вярват хора, които се чувстват безсилни или в неравностойно положение и охарактеризират и обяснят определени събития на база тези предпоставки, когато се  затрудняват да се намерят логични аргументи, както например при терористични актове от 9/11 (Sullivan, Landau & Rothschild, 2010; Uscinski & Parent, 2014). През последните години се наблюдава голямо увеличение на психологически изследвания върху теориите на конспирациите (Barron, Morgan, Towell, Altemeyer & Swami, 2014). Предмет на част от тези изследвания са били измерването на корелати между конспиративни вярвания и необходимостта от уникалност, което в определена степен би могло да се разглежда като субкомпонент на себеоценката (Imhoff & Lamberty, 2017). Проучванията показват силна връзка между конспиративните вярвания и по-голяма вяра в псевдонауката (Lobato, Mendoza, Sims & Chin, 2014).В някакъв смисъл това може да се разглежда като възприятия за света, които се базират на прекалено абстрактни идеи, които биха могли да се тълкуват по много различни начини и водещо не е обективността и цялата комплексност необходима при разглеждане на каузалности, а чувството за знание и увереност, което да повишава себеоценката. Други изследвания, относно алтернативната медицина, която не се основава на научна доказателства водят до извода, че хората намират скрит смисъл в използването й за получаване на контрол и овластяване (Andrews, 2002; Bishop, Yardley & Lewith, 2007; Thompson,2003). Конспиративни убеждения често се срещат при лица, които също имат религиозни вярвания и вярвания в паранормалното (Darwin, Neave & Holmes, 2011; Stieger, Gumhalter, Tran, Voracek & Swami, 2013).  Наблюдава се тенденцията за хора, които вярват в определен тип конспирации, например, че земята е плоска да отхвърлят друг тип конспирации, например, че правителствата най-общо казано извършват антисоциални дейности против човечеството. Също така се наблюдава голямо разнообразие от конспиративни теории и вярвани, което показва, че не е бинарна тенденция, а по-скоро систематизирани и подредени в „логичен“ смисъл и лишени от вътрешни противоречия убеждения.

 Настоящото изследване има за цел да възпроизведе и разшири проучванията върху корелати на политическите конспиративни теории за които се счита, че намаляват доверието в правителството и това би могло да има моментни и дългосрочни негативни ефекти върху политическите нагласи и ангажираност (Einstein&Glick,2015;Jolley & Douglas, 2014a;Kim&Cao,2016). Основните вярвания, свързани с този тип конспирации се базират на идеи като, прикриване на информация с цел собствена облага, извършване на незаконни и неетични действия спрямо обществото, манипулиране на общественото мнение, участие в престъпни дейности и др. Трудно е да се диференцира доколко подобен род вярвания са неоснователни, защото често такива теории, ако не истина то много се доближават до реални събития. Като конспиративна дейност може да се считат, всички дейности на организираната престъпност за която има налични доказателства на проникване на всички нива от държавното управление.

Има много исторически данни за факти, които доказват наличието на подобен род организации занимаващи се с конспиративни дейности, които са проникнали на най-високо държавно ниво- политици, висши магистрати, полиция и т.н. Такъв пример са мафиотските структури- Якудза, Триади, Коза Ностра, Ндрангета, Камора и т.н. През 1970-те години италианския прокурор Джовани Фалконе успява да убеди членове на мафията да свидетелстват и благодарение на събраните доказателства 360 от 474 обвиняеми са признати за виновни и осъдени на затвор. Това е едно от най-големите дела срещу мафията довело до смъртта на Фалконе от мощна бомба, над 1 тон тротилов еквивалент с дистанционно управление, заложена под водосточен канал под магистралата. Аферата Watergate, както и много други също биха били добра почва за индуциране на подобен род вярвания и убеждения.

Поставяне на въпроса дали съществуват конспирации, или не, имплицитно не е правилен и затова сочат множество исторически факти. Вероятно един от по-обективните начини да се гледа на конспиративните вярвания е, до каква степен, даден индивид е способен да ги промени на база доказателства, а не дали съществуват, или не.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *