Какво е емоция?

В нашето ежедневие ние изпитваме и преминаваме през разнообразие от емоции. Няма деструктивни, или позитивни емоции, ако те наистина са деструктивни не биха стигнали до нас от еволюционна гледна точка. Ключово важно, което трябва да знаем за емоциите е, че решават проблем без да има наличие на мисъл.

Какво е емоция?

Емоция е непосредствена, специфична, негативна, или позитивна реакция към определен стимул.

В Aтласа от емоции на Екман, има пет основни вида емоции- наслада, страх, ярост, отвращение, тъга. Kато всяка от тези пет вида емоции има голям спектър от причини, които ги предизвикват, както и интензитет на причините. Например, емоцията наслада би могла да бъде предизвикана от широк спектър емоционални състояния като- симпатия, веселие, забавление, облекчение, гордост, вълнение, екстаз. Kато всяка една от тези причини би могла да е с различен интензитет. Облекчение, че съм хванал автобуса и няма да закъснея, или облекчение, че ми е излезнал резултата от теста за Covid -19 и е отрицателен. Горд съм, че ЦСКА е шампион, или горд съм, че ми се е родило дете. Колкото по-силна е една емоция в интензитета си, толкова повече се стеснява спектъра от причини, които биха могли да я предизвикат. Екстаза не може да бъде окачествен като малък екстаз, самата думата представя нещо, което е с върховно изживяване.

Емоционалните състояния са комбинация от три компонента- физиологично усещане, когнитивна оценка и реакция. Физиологичното усещане може да бъде- ускорен пулс, потене и др. Когнитивния компонент е субективното усещане за емоцията и зависи от опит, националност, възраст и др. Поради тази причина различните хора могат да имат, различна реакция, когато са изправени пред сходни обстоятелства. Вкуса дори и на шоколада не е факт за света, а е субективен факт за нашия ум и възприятия. Поведенческия компонент е какви са характеристиките и начина на изразяване на емоцията. Във времето са останали няколко теории, които дават различни предположения за това как емоционалните компоненти си влияят един на друг.

Теорията на емоциите на Джеймс-Ланге и начин на протичане: Събитие- Физиологична възбуда- интерпретация- емоция

Теорията се твърди, че емоциите възникват от физиологичната възбуда. Процеса протича несъзнавано и директно въздейства върху нашата лимбична система, която от своя страна активира нашата реакция при ситуации, когато чувстваме живота си застрашен. Така наречената Fight or fligh реакция. Според теорията на Джеймс- Ланге, ако срещнем ненадейно мечка в гората тялото ни автоматично ще влезне в оптимален режим на работа, което ще се изрази в приток на адреналин, учестено дишане, ускорен пулс и инстинктите ни ще изтласкат критичното мислене на заден план. Чисто от еволюционна гледна точка, най-вероятно не бихме оцелели, ако в такива моменти разчитахме на рационално мислене.”Ехее мечка. Дали е опасна? Дали е гризли? Дали …и т.н.” Когницията идва в следствие на усещанията, които изпитваме в дадения момент, което ни дава възможността да определим и емоцията на интелектуално ниво. В тази теория, това, което може да е проблемно, че интерпретацията на емоцията е следствие интерпретацията на нашето физическо усещане.Когато плачем, не плачем, защото сме тъжни, а сме тъжни в следствие на плакането, като този процес очевидно не винаги протича по този начин. Тук проблема идва от това, че една и съща физическа реакция може да е следствие на различни емоции и това се вижда от следващата теория.

Теорията на Cannon-Bard и начин на протичане: Събитие – Физиологична възбуда+ Емоция

Според тази теория, физиологичната възбуда и емоционалното преживяване възникват едновременно, но и независимо едно от друго. Например, ако видим жена, която харесваме, може да изпитаме учестен пулс, ускорено дишане и т.н. Да предположим, че правим крос в парка, тогава ще изпитваме същата физиологични усещания но, емоциите биха били доста различни. Което емпирично погледнато е така, едно и също физиологично усещане, може да предизвика различни, дори и противоположни емоции.

Двуфакторната теория на емоциите на Шахтър-Сингър и начин на протичане: Събитие- Физиологична възбуда-Идентифициране- Емоция

Друга разновидност на теориите за емоциите, която отчита както физиологичната реакция, така и емоционалното преживяване. Според тази теория емоциите са съставени от два фактора: физиологичен и когнитивен. С други думи, физиологичната възбуда се интерпретира в контекст на стимула и на едновременна преценка на физиологичната възбуда и опита ни от подобни ситуации е това, което води до емоционалното преживяване. Да предположим, че ще вечеряме с приятен за нас човек. Имаме събитие, което предизвиква физиологична реакция, ентусиазирани ли сме в подобни ситуации, притеснени ли сме, смесено ли е и т.н., и тази идентификация на цялостното събитие е това, което определя нашите емоционални усещания.

Теория на Лазаръс е много сходна с тази на Шахтър и Сингър. Начина на протичане: Събитие- Когнитивен етикет- Емоция + Физиологична реакция.

Имаме събитие и това събитие минава през призмата на нашите субективни усещания в подобни ситуации, които рамкират емоцията, която изпитваме същевременно с физиологична възбуда. Например от примера с вечерята ние може да сме супер ентусиазирани, можем да сме уверени, може да сме леко притеснени, може да е смесено и т.н. и това идва в следствие на предишни сходни преживявания, очаквания и т.н. И когато поставим този когнитивен етикет, какъвто и да е той ние изпитваме физиологична реакция и емоция едновременно.

 Лично мое мнение за палитрата от емоции, които изпитваме е, че главното за което трябва да ни служат е себепознание. Истинската промяна в личността настъпва само тогава, когато може да променя отношението си към емоциите. За щастие всяка една емоция и начина по който я интерпретираме би могъл да бъде променен. Естествено, най-трудни за осъзнаване и промяна са емоциите, които идват от лимбичната ни система, като те са в основата на това, което движи и мотивира човека. Ако жена се влюби в мъж, или обратното той/тя реално се влюбва в собствените си емоционални усещания, които човека отсреща носи на несъзнаваното. Например- чувство за сигурност, чувство за това, че този човек е способен да продължи и отгледа рода, от друга страна би могло да бъде, чувство за нежност, чувство за разбиране и всички усещания и търсения, заложени в съзнанието и несъзнаваното, вродени, или придобити, които ни мотивират и формират като личност. Когато тези усещания и възприятия се променят, се променя и отношението спрямо човека отсреща. Когато тези емоции спрат да се набавят се търсят на друго място. В крайна сметка ние сме малко, или много зависими от емоционален тригър- реакция.  Когато дадена емоция е неосъзната емоционален тригър- реакция като поведение си остава за цял живот. Защо емоциите са важни според мен, защото те са ключа ни към всяка промяна, която желаем да постигнем, стига да сме съзнателни за това което търсим.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *