Статистика срещу интуиция в преценките ни за различни извадки

Да предположим, че имаме урна пълна с топки, като 50% от топките са бели, а останалите 50% са червени. Човек застава до урната и започва да вади топки една по една след което ги връща обратно във урната, като тук фокуса е в търсене на закономерности и поредности. Да предположим, че извади следната поредица две бели и две червени и я сравним с поредицата четири бели и четири червени. Макар на пръв поглед двете да ни се струват еднакво възможни в действителност шанса второто събитие да възникне е 6 пъти по-малък от първото. Да разгледаме друг вариант, шанса да извади 4 поредни бели топки е 12,5 %, докато шанса да извади 7 поредни бели топки спада драстично до 1,5%. Крайните резултати независимо дали са големи, или малки е много по-вероятно да се намерят в малка извадка отколкото в голяма извадка. В изследване на Journal of abnormal and social psychology, доказва, че поради не достатъчно голяма извадка в своите изследвания, психолозите се излагат на 50% риск да не успеят да потвърдят своите верни хипотези. Заключение, че извадка с по-малки числа е равна на извадка с повече числа е грешно. Подчертана препоръка към изследователите: да разглеждат своите статистически интуиции с подозрение и винаги, когато е възможно да заместват формиралото се впечатление с изчисление. От къде идва проблема в изключителното ни грешни представи за статистиката? Когато преценяваме дадено събитие ние го преценяваме през две системи- лимбичната и рационалната. Лимбичната система действа почти изцяло от нашето несъзнавано и потиска двусмилеността и спонтанно изгражда истории, които са максимално свързани. Ако посланието не се отрече незабавно, асоциациите, които събужда то, ще се разпространят по същия начин, както и когато постъпващата информация е вярна. От друга страна рационалната ни система е способна на съмнение, защото може да съхранява несъвместими възможности в едно и също време. Обаче поддържането на съмнение е по-трудно от плъзването по увереността. Законът за малките числа е проявление на една обща деформация, която предпочита увереността пред съмнението. Има и преувеличена вяра в учените и в онова, което може да се узнае само от няколко наблюдения и е тясно свързано с ефекта на ореола и чувството, че знаем и разбираме един човек, за когото в действителност знаем много малко. Друг проблем в разглеждането на статистически регулярности е, че нашето мислене работи на принципа на асоциацията, докато за правилна преценка в статистиката се нуждаем от съвсем различен подход. Има интересно изследване, което е предизвикало бурни реакции и се сторило на повечето хора нелогично и невярно. В много спортове се наблюдава явление, че на някой играч му върви, същото може да се види и в хазартните игри. Да се върнем на изследването и погрешните възприятия за случайността в баскетбола, което твърди, че дори играч да отбележи 4-5 последователни коша, създаващото се интуитивното усещане е, че този играч е “ В зоната“ и има временна тенденция да печели е грешно. Не само зрителите следват тази тенденция, а дори и професионалните играчи и тренъори остават заслепени от тази широко разпространена когнитивна илюзия. Не съществува късметлийска ръка и тя е изцяло в очите на зрителя. Извън баскетбола и спортовете като цяло, подобна илюзия на моделите въздейства на живота ни по много начини в това да определяме много случайни събития като системни.
източници:Даниел Канеман (2012), Мисленето, „Изток-Запад“

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *