Аналогията, като начин на учене и как да я прилагаме правилно

Аналогията ни позволява да направим ментална карта от нещо, което вече знаем като концепция и да го пренесем върху непозната тема. Проучване на Alfieri, Nokes-Malach and Schunn, 2013) на проведени 57 различни експеримента, доказва следните неща. Два от най-важните ръководни принципи за мислене в аналогии, които са открили в тези измервания са:

1.Питане за сходности е по-добре от питане за различния.

2.По-добре е да се оставят хората да направят сравнението първо и след това да им се каже принципа, малко не логично, но до края на написаното ще стане ясно, защо е така.

Защо аналогията е толкова полезна в ученето?

1.Активира когнитивните усилия.

2.Усещане за откриване и сещане, вместо директни инструкции.

3.Напълно съответства на естествения начин по който мозъка извлича и обработва информация.

4.По естествен начин стимулира любопитството.

5. Развива абстрактното мислене.

Аналогия при решаването на проблема на Дункер. (Dunker’s radiation problem)„Доктор иска да спаси пациент, който има тумор, но не подлежи на операция. Доктора би могъл да третира тумора с лъчелечение, но количеството лъчи да премахнат тумора ще увредят и здрави тъкани. Как туморът да бъде унищожен?Когато е зададен този въпрос на студентите, само около 10% от тях са успели да се справят директно с решаването на задачата.Експеримента продължава с нова група студенти, но този път преди да им дадат проблема на Дункер им разказват история. Историята, която им е разказана е История за крепостта. Тя гласи следното: Генерал искал да превземе крепост, но не може да изпрати цялата си армия напред по пътя, защото може да е миниран. Това, което е направил е да раздели армията си и да я изпрати по няколко различни пътя, като всичките пътища се събират пред портите на крепостта. След тази история на студентите им е зададен въпроса с проблема на Дункер и този път 30% от тях са успели да решат задачата. След това преподавателя направил нещо, което драстично променило резултатите. Това, което е казал е: „Помислете за историята, която току що чухте.“ Като това е било всичко като подсказка, или хинт, което им е дал, дори не се е наложило да препрочитат историята отново. Оказва се, че 90% от студентите са се справили с решаването Проблема на Дункер! Информацията е била там, просто е липсвало спонтанност при мисленето в аналогии и е било нужно, съзнателност и насочване на мисълта след което, решаването на задачата не е било проблем. Тоест, ако са разглеждали двете истории в принципа на аналогията вместо, като истории за Проблем на Дункер и История за крепостта още в началото от справилите се със задачата процента щеше да скочи от 10% на 90%. Извод за ученето в аналогии- целта е да се предизвикат сравнителни абстракции, ако може от две различни структури и след това да се зададе въпроса за решаване на проблем в трета подобна структура.За да се демонстрира тази теория е направен следният експеримент.На две групи студенти им предстои тест по маркетинг и по-конкретно, предлагане на продукти. И на двете групи са им дадени да прочетат предварително два аналогични случая, като първата група са инструктирани да сравнят двата случая и да отбележат всички прилики, които намират, втората група са имали въпроси от сорта: „Какъв съвет бихте дали на потребителя?“ и т.н. Тоест насочеността на мисленето на двете групи е била различна. Резултатите, които се получават са леко драматични . При решаването на теста първата група се справя с 60% успеваемост, втората с 24%, като теста е направен и от трета група от която участниците не са виждали въобще двата случая, а направо са пристъпили към решаване на теста и те са се справили с 19% успеваемост. Което показва, че аналогията не нещо, което е очевидно за разбиранията ни и информацията дори да е пред нас и да сме я видели два пъти резултата е почти еднакъв с това да не сме я виждали изобщо, ако не направим когнитивно усилие да използваме принципа на аналогията.

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *