Ефект на рамката (Framing effect), Пиаже и стоицизъм

Рамките са нашето субективно възприятие, преценка и отношение, когато сме изправени пред едно и също обективно събитие, погледнато от различни перспективи. Това в следствие активизира в нас различни асоциации, които предизвикват различни усещания и тези усещания водят до тотално различни реакции в идентична ситуация, но поднесена по различен начин. Чашата е наполовина празна, или чашата е наполовина пълна? И двете твърдения са напълно равнозначни. Защо тогава мислите ни за човек, който смята, че чашата е наполовина празна, са коренно различни от мислите ни за човек, който счита чашата за наполовина пълна? В предоперационния стадий на Пиаже е описано, че индивида възприема света изцяло през своята егоцентрична представа. С дете е проведен следният диалог:

-Как се казваш?

– Джон?

– На колко си годинки, Джон?

– На 4.

-Имаш ли си брат?

– Да

– Как се казва?

– Питър.

– А, Питър, има ли си брат?

– Не!

Това може да ни изглежда забавно, че когато обърнем въпроса и децата възприемат реалността единствено през тяхната перспектива и допускат такива грешки. До колко нашата егоцентрична представа за света се променя с годините? Ако попитаме някого, дали кисело мляко 4,5% масленост е гъсто от опит знаем, че е доста гъсто, но, ако обърнем въпроса и попитаме бихте ли си взели мляко 95,5% обезмаслено и какво мислим за гъстотата на това мляко е много вероятно да ни отговорят, че звучи доста воднисто. Какво става когато отидем на изпит и изкараме 4. Оценката 4 е факт, но как тази оценка влияе на нашето настроение и какво бихме казали за преподавателя, ако сме учили цяла нощ и получаваме „само“ 4. Как бихме се чувствали, ако имаме 4 ,но не сме се подготвяли за изпита и какво бихме си помислили за преподавателя, нашата обща култура и как бихме се чувствали спрямо себе си.

Ако ни попитат два последователни въпроса:

1.Колко сте щастливи напоследък? С добри оценки ли завършихме семестъра?

2.С добри оценки ли завършихме семестъра? Колко сте щастливи напоследък.

В първия случай е много вероятно да кажем: Щастлив/а съм, защото отивам на море, лято е, ваканция съм…оценките са ми ххххх… и, да няма корелация между двата въпроса.Какво става когато във втория случай, първият въпрос рамкира втория: Тоест казва ни на несъзнателно ниво, че нашето щастие зависи от това как сме завършили семестъра. Реално ни питат, какво е щастие, но през перспективата на семестриалните ни оценки.Тук много вероятни отговори може да са: ами можех повече, преподавателите са…всички са…тоя университет е…знаех си, че е…трябваше да слушам, като ми говореха.Ако сме доволни от себе си: завърших с отличен, много съм щастлив/а и с кеф си чакам лятото…колегите са…преподавателите са…всички много си помагаме.

В много от филмите се ползва ефекта на рамките дали съзнателно, или не. Затова често една и съща ситуация в различни контексти може да ни донесе различни емоции- контекста, или рамката задава тълкувание дали виждаме проява на хумор, опасност, любов.

Стоиците ни учат, че светът е абсолютно неутрален. В реалността не можем да контролираме времето, икономиката, мнението на другите хора за нас и това е неоспорим факт, тогава, защо това ни влияе и определя нашите реакция в определени ситуации? Всички събития които се случват около нас предизвикват различни реакции в различни хора и именно тези реакции са това, което определя това как се чувстваме и дали сме щастливи, или нещастни. Това идва в следствие, че определени събития поради много фактори( култура, общество, Его, обуславяне) успяват да предизвикат лимбичен резонанс в нас. Емоциите са изцяло вътрешен процес и тяхната промяна зависи изцяло от изборите, които правим. Ние можем да се отдадем на събитие, което ни предизвиква да реагираме по емоционален начин, или може да използваме такова събитие за това да бъдем съзнателни и да изградим реална преценка за нещата. Колкото по-често съумяваме да преобърнем ситуация с решенията и действията си, толкова по-често ще осъзнаваме, че възприеманата реалност от нас може да се променя не с реактивност, а с осъзнаване. Активно търсене на предизвикателства, които предизвикват дискомфорт в усещанията ни и когнитивно опознаване на тези усещания в такива ситуации ще доведе до това да се чувстваме по-комфортно в повече ситуации

подобни публикации

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *